Българския сайт за татуировки

Татуировките в Азия

Арабските историци и етнографи смятат за родина на татуировката древна Месопотамия. Разкопките показват, че през V хилядолетие пр. Хр. д. на територията на съвременен Ирак, жените-шумери изобразявали по телата си «вечни картини». Изображения от това време са били глуповати и наивни - на слънцето, луната, звездите ...
Археолозите успели да възпроизведат процесът при който се прави «вечната картина». Участък от тялото, на пара или затоплен от слънцето. Когато кожата започва да «изгаря», участакът бил покриван с пепел, или природни бои от сока надърво. Тогава с остър предмет - обърнат камък или шрапнел - получавали желания модел. След известно време остатъка от цветовете измивали охладена кипната вода, към която добавяли aнтисептични настойки.
В ерата на акадската империя (III хилядолетие пр. Хр. Д.) Женската татуировка придобила широко разпространение. Но и мъжете не са оставили в страни те влагали в татуировката друго значение. Жените, разкрасили се с татуировка разчитали да се предпазят от урочасване. Мъжете, естествено,гледали на татуировката като атрибут на физическото съвършенство и смелост. Ето защо дясната ръка на мъжа била разкрасявана с , копие или стрела.
Следващата стъпка на промяна в традиционната украса на тялото му бил бързото разпространенине на исляма и създаването на арабския халифат, център станал Багдад (VII-VIII век. В.). По ръцете и краката, в прикритите зони на тялото, започнали да се появяват откъси от Коран, собствени имена, и заклинаниня. Но дълго време, въпреки забраната на исляма, да се правят животни, върху кожата, арабите си изобразявали чудни животни. Около два квадратни метра на кожата (в зависимост от размера на човек) разпалвали въображението на художниците, за тях това било фронт за работа да удовлетворят вкусовете на своите съграждани като мистични, еротични, религиозни, естетически и други изображения. Десетилетието на персийците и, османците, не променило британското отношение към татуировката, но значително е въздействало.
Разказът за татуировката в Ирак е било непълно, ако не се разкаже за това явление. До сега, се е съхранил обичая да се носи върху кожата, семейни или племенни знаци. Преди това те нанасяли върху тялото на бебето с горещо парче метал, а след това започнали да го правят чрез убождане. Хората все още вярват, че ако едно дете има семеен знак, животът му ще

бъде безопасен. Тази татуировка се състои от комплекс от 1 до 4 точки, които се поставят върху лицето в специфично място.
В Ирак, за разлика от Европа, никога не са осъждали хора, които си правели нарязвания по кожата, нито дори в процеса на татуиране. Той не се счита за грях на младостта, и не се срамували от това. Изключение прави само в случаите, когато изображението има морален смисъл.
В Деветнадесети век американския писател Херман Mелвил в своята книга казва: че в голямото си търсене в целия архипелаг майсторите на татуировки са постигнали висока степен на съвършенство. Нищо чудно, че тяхната услуга е изключително скъпа, и си го позволявали само хора, принадлежащи към висшето общество. Затова татуировките са признак на богатство и благородство.
Някои майстори на татуировката наемали за нищожна заплата хора от нисшата класа и на тях са се учили и са проверявали своят замисъл как ще изглежда татуировката.. л
Въпреки това, не всички майстори на татуировката по онова време били толкова брутални. Taтуировките за оздравителни цели, е обичайна практика. Когато тибетците узнали за татуировките на техните южни съседи, те бързо решили, че татуирането е свещената мантра на движещите се части на тялото ще създаде същия ефект, както при пеенетосе задвижва гласа. Този вид татуировки им помагала да постигнат и двете вътрешния и външен баланс и хармония. Тибетци са използвали татуировката на някои точки, свързани с медицинската акупунктура, билки и пигменти и се опитали да получит това с лечебен ефект.
Друга често срещана практика при оздравителната татуровка се изобразявал образа на Бога на болен човек. В Индия, богът на маймуните (Хануман) можел да бъде татуиран на мястото на счупеното рамо, за да се намали болката. Още едно предназначение на оздравителната татуировка е нанасяне на изображение за закрила на детето. Маорските момичета за това си татуирали устните и брадичката.